БЕСПЛАТНАЯ БИБЛИОТЕКА РОССИИ

НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКИЕ КОНФЕРЕНЦИИ

<< ГЛАВНАЯ
АСТРОНОМИЯ
БЕЗОПАСНОСТЬ
БИОЛОГИЯ
ЗЕМЛЯ
ИНФОРМАТИКА
ИСКУССТВОВЕДЕНИЕ
ИСТОРИЯ
КУЛЬТУРОЛОГИЯ
МАШИНОСТРОЕНИЕ
МЕДИЦИНА
МЕТАЛЛУРГИЯ
МЕХАНИКА
ПЕДАГОГИКА
ПОЛИТИКА
ПРИБОРОСТРОЕНИЕ
ПРОДОВОЛЬСТВИЕ
ПСИХОЛОГИЯ
РАДИОТЕХНИКА
СЕЛЬСКОЕ ХОЗЯЙСТВО
СОЦИОЛОГИЯ
СТРОИТЕЛЬСТВО
ТЕХНИЧЕСКИЕ НАУКИ
ТРАНСПОРТ
ФАРМАЦЕВТИКА
ФИЗИКА
ФИЗИОЛОГИЯ
ФИЛОЛОГИЯ
ФИЛОСОФИЯ
ХИМИЯ
ЭКОНОМИКА
ЭЛЕКТРОТЕХНИКА
ЭНЕРГЕТИКА
ЮРИСПРУДЕНЦИЯ
ЯЗЫКОЗНАНИЕ
РАЗНОЕ
КОНТАКТЫ


Pages:     || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 17 |

«БИОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” Сборник с научни трудове от СТУДЕНТСКА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ И УПРАВЛЕНИЕ ...»

-- [ Страница 1 ] --

БЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ БИОРАЗНООБРАЗИЕ

БИОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

НА СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ”

Сборник с научни трудове от

СТУДЕНТСКА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ И

УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАЩИТЕНИTE ТЕРИТОРИИ

Рецензенти:

д-р Петър Янков - Българско дружество за защита на птиците

ст.н.с. д-р Антоанета Петрова – директор на Ботаническата градина към БАН София 2005 Студентска научна конференция, София 2005 Съдържание:

Екологично и фитохимично проучване на Rhodiola rosea L. (сем.Crassulaceae) в 3 България (в условия на естествените местообитания и в култура) - Ива Каймаканова „Проучване върху планинския явор (Acer heldreichii Orph. ex Boiss) на територията на ПП Витоша” – Александър Дунчев;

Дендрологични изследвания в гори от черна мура (Pinus heldreichii Christ) в НП „Пирин” – Момчил Панайотов;

Дендрологично описание на горите от бяла мура (Pinus peuce Griseb.) и обикновен смърч (Picea abies Karst.) на територията на биосферен резерват “Царичина”, НП “Централен Балкан” - Николай Лазаров;

Значение и разпространение на листните насекомни вредители по обикновения бук Fagus silvatica L. в УОГС „Петрохан” - Петя Димитрова;

Проучване на биоразнообразието в района на защитена местност “Мъртвицата” с. Поповица, общ. Садово, обезпечаване стопанисването и управлението на ЗМ с информация - Силвия Валентинова;

Принос за изучаване на разпространението и състоянието на популациите на видовете от семейство Салепови (Orchidaceae Juss.) в Добростанският масив на Родопитe - Таня Йорданова Запрянова Разработване на комплексен подход при опазване и възстановяване на популациите от есетрови видове в българския участък на р. Дунав - Таня Терзиева;

Проучване на влиянието на автомобилния транспорт върху земноводните в градска среда - Ивелин Моллов;

„Динамика на числеността на белия щъркел (Ciconia ciconia, L.) в избрани общини на България в периода 1994-2004 г.” - Елена Кметова;

Характеристика на орнитофауната на Природен парк “Шуменско плато” и прилежащите райони – Младен Василев Сезонни изменения в колонията на Европейския лалугер (Spermophilus citellus, Rodentia, Mamalia) и привързаност към територията край село Дъбово, Старозагорска област - Кремена Колева;

Пространствено разпределение и динамика на съобществата от наземни дребни бозайници в два района на Тунджанската хълмиста низина – Николай Дяков;

Биоразнообразие и екологична оценка на състоянието на защитена територия Смолянски езера - Сийка Николова;

Управление на водното качество чрез оптимизиране връзката разнообразие на бактериалните съобщества/ефективност на детоксикация в пречиствателна станция за промишлени отпадни води ЕОД ”Джорджети” гр. Елин Пелин” - Нели Райнова;

„Развитие на устойчив туризъм като средство за опазване на биологичното разнообразие, ландшафта и природните ресурси на Западни Родопи” – Десислава Алексова;

Студентска научна конференция, София Екологично и фитохимично проучване на Rhodiola rosea L. /сем.Crassulaceae/ в България (в условия на естествените местообитания и в култура) Ива Каймаканова Abstract: A preliminary investigation of some roseroot /Rhodila rosea L.,Crassulaceae family/ populations in different growing conditions in Bulgaria was made. The extinction threat and the way of sustainable development of golden-root resources were discussed. Results of a comparative phytochemical study of wild and cultivated Rhodiola rosea L. samples and the possibility of the use of the second ones as a source of raw material for medicinal preparations were also discussed.

Key words: Rhodila rosea L., natural habitats, conservation, cultivation, chemical compоunds.

нерационална експлоатация на стопански ценните видове организми, в частност на лечебните растения, които често са обект на незаконно събиране. При използването на тези растителни видове се пренебрегва фактът, че като източник на суровина, използвана с терапевтична или профилактична цел, те са възобновим, но изчерпаем природен ресурс, който същевременно е част от все по-нуждаещото се от опазване организмово многообразие.

Обект на настоящето изследване е ценен вид в българския генофонд от лечебни растения - Rhodiola rosea L. (Sedum roseum (L.) Scop., S.rhodiola DC.) златовръх, сем. Crassulaceae (Дебелецови). Златовръхът е многогодишно тревисто растение. Образува месесто разклоняващо се коренище, мощен главен корен и тънки добавъчни корени. Надземната част е представена от много на брой вегетативни и генеративни стъбла със сукулентен тип листа (Комаров, 1961).

Rhodiola rosea L. е двудомно растение и в популациите е представено от мъжки и женски индивиди, които се различават по генеративните стъбла и периодичността екземпляри се определят като сравнително ограничени (Евстатиева, 1995;

Саратиков и Краснов, 1987).

Rhodiola rosea L. е вид с дизюнктен циркумполярен аркто-високопланински ареал и с разпространение, лимитирано от следните фактори:

• Високи екологични изисквания Rhodiola rosea L. е психрофит. Жизненият ритъм се определя от суровия метеорологичен режим високо в планините (значителни денонощни понижения на температурата на въздуха, интензивна слънчева радиация, устойчива снежна покривка), от влажността и характера на почвата. Видът се среща на влажни, добре дренирани места, където почвите са леки, песъкливи и преминават в скалист или каменист субстрат (Саратиков и Краснов, 1987).

• Събиране на коренището и корените Подземната част на Rhodiola rosea L., събрана във фенологичните фази цъфтеж и узряване на семената, се използва за получаване на официналната дрога Коренища и корени от златовръх (Rhizomata et radices Rhodiolae roseae) (Государственная фармакопея СССР, 1989) или Коренище от златовръх (Rhizoma Rhodiolae) (Асенов и Николов, 1988). Добиването на суровина от диворастящите екземпляри е свързано с унищожаването им и респективно до намаляване на популационната численост.

фармацевтични продукти от Rhodiola rosea L.

Биологично-активните вещества в дрогата са главно фенолни съединения:

прости фенолни гликозиди (салидрозид (Фиг.1.), розавин, розарин и розин) и флавоноиди.

Фигура 1. Химическа структура на фенолното съединение салидрозид Те определят действието и приложението на препаратите от Rhodiola rosea L. :

изразено стимулиращо действие върху ЦНС (подобряване на паметта, намаляване на стреса и депресията), адаптогенно действие (предизвикване на състояние на физическата и умствена работоспособност и др. (Асенов и Николов, 1988;

Саратиков и Краснов, 1987). Екстрактът от Rhodiola rosea L. влиза в състава главно на тонизиращи напитки и на препарати за засилване на имунната система, а поради свойството си да стимулира белтъчния синтез в мускулите - в състава на анаболни хранителни добавки.

Повишеното търсене на препарати от Rhodiola rosea L. е било причина за интензивно нерегулирано събиране на суровина от естесвените находища в много страни и е застрашавало вида от изчезване в участъци от ареала му. За предотвратяване на тази опасност са предприети природо-охранителни мерки като:

• Включване в Червени книги на редки и застрашени растителни видове Rhodiola rosea L. е включена в “Червена книга на Бурятска АР” (1988), “Червена книга на Якутска АР” (1987), “Червена книга на Монголия” (1987), “Редки и изчезващи видове растения в Тувинска АР” (1989), “Рекдките и изчезващите растения в Сибир” (1980). Във Великобритания (Cheffings & Farrell, 2005) и Финландия видът е с категория “Last concerned” (по IUCN Red List Categories and Criteria: Version 3. (IUCN, 2001)).

• Охрана на популациите в защитени територии Част от популациите на Rhodiola rosea L. са в границите на резервати предимно в страни от ОНД.

• Въвеждане в култура при подходящи екологични условия интродукционни центрове главно в Русия (Санкт-Петербург, Горно-Алтайск, Новосибирск, Иркутск и др.).

В България Rhodiola rosea L. е защитен вид, включен в Приложение №3 на Закона за Биологичното разнообразие (Обн., ДВ, бр.77 от 9.08.2002 г.). Дейностите по опазване и устойчиво използване на вида са регламентирани и от Закона за лечебните растения ( Обн., ДВ, бр. 29, 2000г.).

С настоящето изследване се цели да се проучи състоянието на популациите на Rhodiola rosea L. в част от естествените находища в България, да се установи какви заплахи за вида съществуват там и да се сравнят по фитохимични показатели дроги, получени от диворастящи и от въведени в култура екземпяри за ex-situ опазване на Rhodiola rosea L.

След проучване на наличната хорологична информация бяха съставени маршрути във високите части на Рила и Пирин за обхождане на находища на Rhodiola rosea L.;

в Рила планина: х. Мальовица - вр. Мальовица - засл. Страшното езеро, х. Белмекен - вр. Белмекен, х. Грънчар - Ропалишки езера, х. Мусала Мусаленски езера - вр. Мусала;

в Пирин: х. Вихрен-Хвойнато езеро, х. Вихрен - х.

Демяница, х. Яворов - Разложки суходол. Числеността на популациите и възрастовата им структура са определени чрез директно преброяване на индивидите и установяване на възрастовия период, в който се намират.

Маршрутните наблюдения са извършени през месеците август и септември 2005г.

Таксономичното определяне на вида е извършвано на теренни условия по Андреев (1992).

Материалът за фитохимично изследване на подземната част е взет от ex-situ популации на Rhodiola rosea L., отглеждани в Опитна Станция “Беглика” (Западни Родопи), 1550 м. н.в. Количественото съдържание на БАВ в растенията се променя в течение на вегетационния период и в различните растителни органи. Това налага вземането на проби от Rhodiola rosea L. за анализ през различни фенологични фази (Бейдеман, 1974) и от различни части на подземните органи (средно по 1,5g от корените, многогодишната и последногодишната част на коренището). Използван е фармакопеен метод за определяне количественото съдържание на едно от (Государственная фармакопея СССР, 1989). Изследванията са проведени в Лаборатория за интродуциране на полезни растения към Секция ”Приложна ботаника”, Институт по ботаника към БАН.

В хода на изследването на част от популациите на Rhodiola rosea L. във високите части на планините Рила и Пирин бяха установени следните типовете местообитания (свързани винаги с проточно овлажнение) :

- по брега на планински потоци в субалпийския пояс;

- силикатни сипеи в алпийския пояс;

- скални тераси.

Максимални количества подземни води в планините се натрупват в сипейните покривки на склоновете и по дъната на глациалните циркуси (География на България, 2002). Тези условия на висока почвена влажност в съчетание с ниска средногодишна температура на въздуха се явяват оптимални за развитието на Rhodiola rosea L. Най - висока численост на популациите (10 екземпляра в находището) беше установена в местообитание от типа на силикатните сипеи в алпийския пояс. Средната численост на популациите в изследваните находища възлиза на 5 екземпляра, като разпределението им в територията на находището е групово случайно. Във възрастовата структура на популациите преобладават генеративните екземпляри (средно 75%) над ювенилните.

Въздействието на аннтропогенния фактор в находищата на Rhodiola rosea L., които са обект на проучването, е сравнително слабо - находищата са трудно достъпни, далеч са от населени места и в повечето случаи и от туристическия поток. Част от популациите на вида попадат в границите на резерватите "Баюви дупки -Джинджирица" и "Маричини езера".

Събиране на дрога от естествените находища, което е свързано с изкореняване на екземпляри, би създало опасност от изчезване на вида в конкретното находище. Дори и при рационално използване на природните ресурси от Rhodiola rosea L. (като се оставят минимум 40 % от коренището в земята при добиване на дрога), възстановяването е много бавно – 10–15 години. За опазването на вида от първостепенно значение се явява създаването на ex-situ популации при подходящи екологични условия.

Опити за култивиране на Rhodiola rosea L. се провеждат на територията на ОС “Беглика” (Западни Родопи). Стопанското значение на култивирани индивиди Rhodiola rosea L. (за добиване на суровина за фармацефтични препарати) се определя от количественото съдържание на салидрозид (Фиг.1.) в подземните органи на растението. По фармакопейни изисквания то трябва да бъде над 0,8% (Государственная фармакопея СССР, 1989).

За сравнение на количественото съдържание на салидрозид в подземните органи на диворастящи и култивираните индивиди Rhodiola rosea L. са използвани резултатите от изследването на Evstatieva & Revina (1984): съдържанието на салидрозид в суха дрога, получена от подземната част на индивиди в естествените местообитани в Рила (при 2200м. н.в.), Стара планина (2000 м. н.в.) и Пирин (2100м. н.в.) е съответно 1,55%, 0,95% и 0,72%;

подземните части са събирани в периода цъфтеж-начало на узряване на семената. В същата фенологична фаза усредненото съдържание на салидрозид в подземната част на изследваните култивирани екземпляри е 0,72%. Същевременно в някои случаи в условията на култура се наблюдава и по-високо в сравнение с диворастящите екземпляри съдържание на салидрозид.

Данните от изследването показват, че култивираните образци се характеризират с относително високо съдържание на салидрозид. Количеството му варира в зависимост от фенологичната фаза, както и от вегетативната част на подземните органи на растенията. В някои случаи съдържанието на салидрозид е под фармакопейните изисквания, но в условията на култура стойностите на този показател може да бъдат компенсирани с количеството събрана дрога.

Ограниченото разпространение, ниската популационна численост и използване на подземната част за лечебни цели са рискови фактори за съществуването на вида Rhodiola rosea L. в България. В хода на проведените фитохимични изследвания се установи, че съдържанието на салидрозид в дрогите, получени от култивирани образци в някои случаи е равно или по-високо от това в дроги, събрани от диворастящи индивиди Rhodiola rosea L.. Препоръчва се управлението на създадени еx-situ популации да бъде насочено към използване на индивиди от тези популации за култивирано отглеждане на Rhodiola rosea L. като начин да се предотврати използването на минималните естествени ресурси от вида и да се осигурят средства за опазването и на други компоненти на биологичното разнообразие в България.

Изказвам най-сърдечните си благодарности на Българска Фондация Биоразнообразие за спомоществователството, на ст.н.с. II ст., д-р Л. Евстатиева за професионалното ръководство, на докторантите Стефан Платиканов и Боряна Сиджимова, както и на Мария и Тереза Чавдарови, Тонка и Добрин Дучеви за неоценимата помощ и подкрепа.

Андреев Н. 1992. Rhodiola L. В: Кожухаров, Ст.(ред.). Определител на висшите растения в България. – Наука и изкуство, София, 787с.

Асенов И., С. Николов. 1988. Фармакогнозия. – Медицина и физкултура, София, Бейдеман И.Н. 1974. Методика изучения фенологии растений и растительных сообществ. –Наука, Новосибирск, 120 с.

Бондев И. (ред.). 1995. Хорологичен атлас на лечебните растения в България.География на България. 2002. Географски Институт при БАН.- ФорКом, София, Государтвенная фармакопея СССР. 1989. 11-ое изд. –Медицина, Москва, 364-366.

.Вълев Ст. 1970. Rhodiola L. В: Йорданов Д. (ред.): Флора на НР България, том 4:

Комаров В. (ред.). 1961. Флора СССР, том 9: 29-30.

Саратиков А.С., Е.А. Краснов. 1987. Родиола розовая- ценное лекарственное растение (золотой корень). - Изд. 3-ое, испр. и доп.,Томск, 254 с.

Cheffings C.M., L. Farrell (Eds). 2005. The Vascular Plant Red Data List for Great Britain, Species Status, 7: 1-116. Joint Nature Conservation Committee, Peterborough.

Evstatieva L.N., T.A. Revina. 1984. Investigation of Polyphenols in Rhodiola rosea L.Journes internationales d’tudes et assembles gnrales, Groupe Polyphnols,Sofia, 3р.

Научен Ръководител:

Ст.н.с. II ст., д-р Люба Евстатиева За контакти:

Ива Свиленова Каймаканова тел: 0898 25 70 45, e-mail: ivankatabio@yahoo.com планинския явор (Acer heldreichii Orph. ex Boiss.) Abstract: The distribution, ecological as well as biological peculiarities of Acer heldreichii Orph. ex Boiss. on the Vitosha mountain has been studied. Such detailed research for the studied area has not been implemented until present times and there is only scarce chorological data about this species. During the field work 7 relatively isolated localities of the species have been described and mapped (GIS).



Pages:     || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 17 |
 


Похожие материалы:

«Химическая наука: современные достижения и историческая перспектива II Всероссийская научная Интернет-конференция с международным участием Казань, 9 апреля 2014 года Материалы конференции Казань ИП Синяев Д. Н. 2014 УДК 54(082) ББК 24(2) X46 X46 Химическая наука: современные достижения и историческая перспектива.[Текст] : II Всероссийская научная Интернет- конференция с международным участием : материалы конф. (Казань, 9 апреля 2014 г.) / Сервис виртуальных конференций Pax Grid ; сост. Синяев ...»

« ...»

«VIII ВСЕРОССИЙСКАЯ КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ЭЛЕКТРОХИМИЧЕСКИМ МЕТОДАМ АНАЛИЗА ЭМА-2012 Материалы VIII Всероссийской конференции Уфа - Абзаково 3 - 9 июня 2012 года УДК 543 VIII Всероссийская конференция по электрохимическим методам анализа ЭМА-2012 Уфа – Абзаково, 3-9 июня 2012 г. ОРГАНИЗАЦИОННЫЙ КОМИТЕТ Будников Г. К. – председатель, д.х.н., г. Казань Майстренко В. Н. – зам. председателя, д.х.н., чл.-корр. АН РБ, г. Уфа Алехина И. Е. – ученый секретарь, к.х.н., г. Уфа Евтюгин Г. А. – д.х.н., г. Казань ...»

«XIV ЧТЕНИЯ ПАМЯТИ А.Н. ЗАВАРИЦКОГО ПЕТРОГЕНЕЗИС И РУДООБРАЗОВАНИЕ материалы научной конференции ЕКАТЕРИНБУРГ 2009 РОССИЙСКАЯ АКАДЕМИЯ НАУК УРАЛЬСКОЕ ОТДЕЛЕНИЕ ИНСТИТУТ ГЕОЛОГИИ И ГЕОХИМИИ им. академика А.Н.Заварицкого УРАЛЬСКИЙ ПЕТРОГРАФИЧЕСКИЙ СОВЕТ УРАЛЬСКАЯ СЕКЦИЯ МЕЖВЕДОМСТВЕННОГО ТЕКТОНИЧЕСКОГО КОМИТЕТА ПЕТРОГЕНЕЗИС И РУДООБРАЗОВАНИЕ 20-22 октября 2009 г. в честь 70-летия Института геологии и геохимии УрО РАН конференция проводится при финансовой поддержке РФФИ грант № 09-05-06108-г ...»






 
© 2013 www.kon.libed.ru - «Бесплатная библиотека научно-практических конференций»